15.07.2011 г., 11:28

Мародерите: Лап

701 0 1
Хари Потър. Сириус Блек.

 

Помня дните в килията. Помня страха. 
Помня спомените на ужас и огън студен. 
Помня плашещата, мрачна, злокобна тишина. 
Не бяха те най-лошото за мен. 

Помня как минах през онази завеса – 
преминах почти без да разбера. 
Малко като в зловеща безмълвна пиеса… 
Но най-страшното не беше смъртта. 

Там оставих детето ти. Той се бие без страх. 
Приятелю, ще ми простиш ли някой ден? 
Той се бие. А аз… напуснах със смях. 
Сега съм тук, в на вината ужасния плен. 

Веднъж изгубих тебе – и всичко беше сиво. 
Веднъж виновен бях – и непростимо. 
Сега детето ти. Копнях да е щастливо, 
но го оставих сам. Недопустимо. 

Във него виждах тебе. И живях 
чрез неговите смешки и сълзи. 
И своя шанс да съм до него пропилях. 
Това по-страшно е от всякакви съдби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...