Jul 15, 2011, 11:28 AM

Мародерите: Лап

  Poetry
705 0 1
Хари Потър. Сириус Блек.

 

Помня дните в килията. Помня страха. 
Помня спомените на ужас и огън студен. 
Помня плашещата, мрачна, злокобна тишина. 
Не бяха те най-лошото за мен. 

Помня как минах през онази завеса – 
преминах почти без да разбера. 
Малко като в зловеща безмълвна пиеса… 
Но най-страшното не беше смъртта. 

Там оставих детето ти. Той се бие без страх. 
Приятелю, ще ми простиш ли някой ден? 
Той се бие. А аз… напуснах със смях. 
Сега съм тук, в на вината ужасния плен. 

Веднъж изгубих тебе – и всичко беше сиво. 
Веднъж виновен бях – и непростимо. 
Сега детето ти. Копнях да е щастливо, 
но го оставих сам. Недопустимо. 

Във него виждах тебе. И живях 
чрез неговите смешки и сълзи. 
И своя шанс да съм до него пропилях. 
Това по-страшно е от всякакви съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...