Казват, че времето тече като пясъка през пръсти.
Подаваш краче, а богът се мръщи.
Зад маските често нямаме мисъл.
Помните ли кой друг го е писал?
Защото аз се губя, отивам някъде,
без някой да ми каже „чакам те”.
Защото робите живеят като кучета,
а псетата обучих ги.
Морето дава ми единствения блясък.
Аз будя се от трясък на скитници,
потънали в езеро някъде през времето нарезано.
Аз не пиша, не пея, не дишам. ...