12.12.2008 г., 10:41

Марсел (из Цикль)

1.6K 1 20

Наметнал сантиметър на врата,
замислено присвил мустачки тънки,
той мерки вземаше й със очи,
но гледаше това да не личи,
Контесата бе твърде срамежлива -
свенлива, кротка, девствена почти.
Извърна се, добре да я огледа,
и бавно се към него приближи.

- Мосю, ще бъдете ли тъй добър,
яка ми направете от велур,
и дълги ръкавици за ръцете,
и, моля Ви, на плат не се скъпете!

- За Вас, Контесо, всичко бих сторил,
снагата Ви в дантела бих обвил,
бих махнал тези тежки кринолини,
безропотна, чиято сте робиня,
и бих показал красотата Ваша,
о, ме пардон,
не исках да Ви плаша,
така сте Вие цвете в целофан...

- Ах, моля, направете ми яката
и нека не говорим за снагата,
която от одеждите ми тесни,
напиращо опитва вън да блесне.

- Ще ви направя обло деколте,
за прелестите ви неземни две!

- Но те ще се изсипят май навън?!?

- И ще превземат всеки мъжки сън!!!
И после туй красиво деколте,
ще закача аз на презрамки две,
и пелерина няма да ви сложа,
та да закрива нежната ви кожа.
Оставил бих я цялата да свети,
ах, моля, наглостта ми Вий простете,
Мосю дьо Конт, ще бъде тъй щастлив,
блазе му на нещастника плешив:
ръце такива, лебедова шия
не мога в цял Дижон аз да открия,
а той ги има вкъщи на тепсия,
несправедливо лоша е Съдба,
но аз ще съм щастлив дори едва
да мога само мярка да ви взема,
и да ви шия, докато съм жив -
чорапи и дантелено бельо,
красиви рокли, воалет в бордо,
дори и нощница от жив сатен,
уви, не ще я ползвате със мен!

- Но аз Ви искам кожена яка
и топли ръкавици за снега!...

- Най-хубавите мерки взимам аз
върху трева, до някой буен храст...
и роклята - творба, неземна, Божа,
ще ви залепне като втора кожа.

- Но Вие... Господи, какво хлапе,
изслушайте Контесата поне!!!!

Марсел бе толкоз млад и непослушен -
Контесата от край до край преслуша,
и мерки взе отвсякъде, където...
----------------------
сега ще шие люлка за детето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...