Dec 12, 2008, 10:41 AM

Марсел (из Цикль)

1.6K 1 20

Наметнал сантиметър на врата,
замислено присвил мустачки тънки,
той мерки вземаше й със очи,
но гледаше това да не личи,
Контесата бе твърде срамежлива -
свенлива, кротка, девствена почти.
Извърна се, добре да я огледа,
и бавно се към него приближи.

- Мосю, ще бъдете ли тъй добър,
яка ми направете от велур,
и дълги ръкавици за ръцете,
и, моля Ви, на плат не се скъпете!

- За Вас, Контесо, всичко бих сторил,
снагата Ви в дантела бих обвил,
бих махнал тези тежки кринолини,
безропотна, чиято сте робиня,
и бих показал красотата Ваша,
о, ме пардон,
не исках да Ви плаша,
така сте Вие цвете в целофан...

- Ах, моля, направете ми яката
и нека не говорим за снагата,
която от одеждите ми тесни,
напиращо опитва вън да блесне.

- Ще ви направя обло деколте,
за прелестите ви неземни две!

- Но те ще се изсипят май навън?!?

- И ще превземат всеки мъжки сън!!!
И после туй красиво деколте,
ще закача аз на презрамки две,
и пелерина няма да ви сложа,
та да закрива нежната ви кожа.
Оставил бих я цялата да свети,
ах, моля, наглостта ми Вий простете,
Мосю дьо Конт, ще бъде тъй щастлив,
блазе му на нещастника плешив:
ръце такива, лебедова шия
не мога в цял Дижон аз да открия,
а той ги има вкъщи на тепсия,
несправедливо лоша е Съдба,
но аз ще съм щастлив дори едва
да мога само мярка да ви взема,
и да ви шия, докато съм жив -
чорапи и дантелено бельо,
красиви рокли, воалет в бордо,
дори и нощница от жив сатен,
уви, не ще я ползвате със мен!

- Но аз Ви искам кожена яка
и топли ръкавици за снега!...

- Най-хубавите мерки взимам аз
върху трева, до някой буен храст...
и роклята - творба, неземна, Божа,
ще ви залепне като втора кожа.

- Но Вие... Господи, какво хлапе,
изслушайте Контесата поне!!!!

Марсел бе толкоз млад и непослушен -
Контесата от край до край преслуша,
и мерки взе отвсякъде, където...
----------------------
сега ще шие люлка за детето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...