Мартенско
Дъждовете танцуват по белите покриви.
Снеговете топят се от капчуците, стоплени.
Заискряват с усмивки пролетни ромони.
Зимните демони се разпиляват, прогонени.
Вятър прегръща на дърветата клоните –
с лек южен дъх подсушава балконите
и с малки вихрушки от тротоарите,
смита боклука прилежно в каналите
Полегнал на слънчице, помияр се изтяга.
Омърляна котка, до гюм се протяга...
В клошар доживял, тя нежно се търка
с опашка и с хълбок – подкупващо мърка.
Търговската улица отново е жива.
По мартенски пъстра е – тълпата се влива
в потока на руслото, от будки и щандове,
далече от молове и магазини за грандове.
Политат мотори по булевардите,
ръмжейки с беса на безброй бутала,
от рокери яхнати – под бакенбардите
развяли волно растяща брада.
Политат кортежи на народни избранници –
летят със сирени и с куп светлини…
Политат линейки за поредни нещастници,
катастрофирали пияни в зори.
Лети всичко живо и бърза изнервено.
А март, уж с усмивка наскоро дойде –
летят мартенички с бяло-червено,
променящо облика си гневливо лице…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
