17 мар. 2014 г., 09:43  

Мартенско 

  Поэзия » Другая
1277 0 5
Дъждовете танцуват по белите покриви.
Снеговете топят се от капчуците, стоплени.
Заискряват с усмивки пролетни ромони.
Зимните демони се разпиляват, прогонени.
Вятър прегръща на дърветата клоните –
с лек южен дъх подсушава балконите
и с малки вихрушки от тротоарите,
смита боклука прилежно в каналите
Полегнал на слънчице, помияр се изтяга.
Омърляна котка, до гюм се протяга...
В клошар доживял, тя нежно се търка
с опашка и с хълбок – подкупващо мърка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Предложения
: ??:??