Дъждовете танцуват по белите покриви.
Снеговете топят се от капчуците, стоплени.
Заискряват с усмивки пролетни ромони.
Зимните демони се разпиляват, прогонени.
Вятър прегръща на дърветата клоните –
с лек южен дъх подсушава балконите
и с малки вихрушки от тротоарите,
смита боклука прилежно в каналите
Полегнал на слънчице, помияр се изтяга.
Омърляна котка, до гюм се протяга...
В клошар доживял, тя нежно се търка
с опашка и с хълбок – подкупващо мърка. ...