Мартенско
Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита,
дали съм му вярна любима.
И слънцето писа с лъчите
по облаци моето име.
Разтвори се пъпка. Живее.
От радост звъни необята.
Гласче тънко весело пее.
Блести по-красива росата.
Природата светло се втурна
към нови надежди със нежност.
Възлиза по сипеи, урви
Пролет добра неизбежно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
