Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита,
дали съм му вярна любима.
И слънцето писа с лъчите
по облаци моето име.
Разтвори се пъпка. Живее.
От радост звъни необята.
Гласче тънко весело пее.
Блести по-красива росата.
Природата светло се втурна
към нови надежди със нежност.
Възлиза по сипеи, урви
Пролет добра неизбежно.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
