Мартенско

23 mar 2019, 23:44

Poesía

262 2 3

Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.

А южният вятър попита,
дали съм му вярна любима.
И слънцето писа с лъчите
по облаци моето име.

Разтвори се пъпка. Живее.
От радост звъни необята.
Гласче тънко весело пее.
Блести по-красива росата.

Природата светло се втурна
към нови надежди със нежност.
Възлиза по сипеи, урви
Пролет добра неизбежно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.