Мартенско
Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита,
дали съм му вярна любима.
И слънцето писа с лъчите
по облаци моето име.
Разтвори се пъпка. Живее.
От радост звъни необята.
Гласче тънко весело пее.
Блести по-красива росата.
Природата светло се втурна
към нови надежди със нежност.
Възлиза по сипеи, урви
Пролет добра неизбежно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
