Мартенско
Удари ме право в сърцето
зеленият хор на тревите.
Понесе ме някъде, дето
звездите си решат косите.
А южният вятър попита,
дали съм му вярна любима.
И слънцето писа с лъчите
по облаци моето име.
Разтвори се пъпка. Живее.
От радост звъни необята.
Гласче тънко весело пее.
Блести по-красива росата.
Природата светло се втурна
към нови надежди със нежност.
Възлиза по сипеи, урви
Пролет добра неизбежно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
