byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
23.11.2006 г., 14:53 ч.

МАШИНА 

  Поезия
683 0 11
Проклинай ме сега, проклинай ме до
                  болка
и ако щеш мрази ме, силно ме мрази.
Но това не би изтрило всеки спомен,
който ти със мене сътвори.


Говори ми, ако искаш даже викай,
но едва ли в очите ми ще заблести
                   сълза.
Аз ще си остана същата - бездиханна,
защото ти превърна ме в това,


машина отдавна неспособна да обича,
загубила във себе си и вярата и
                   радостта.
Сега това, което искам е единствено,
да не се превърна във ръжда.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благородния метал не ръждясва, опитай се да бъдеш такъв...
    чуден стих!
  • Много силен стих! Поздравявам те!
  • Силен стих, много истини има в него.
    Не е успял дя те превърне в машина, не.

    Поздрав и усмивка.
  • Малко тъжен е стиха ти, но е много хубав, Сияна!!!
    И си мисля, че не си машина!!! Поздрави!!!
  • жестоко е според мен.мн е хубаво
  • Благодаря ви момичета!
    Дано не бъдем "Машини"!
  • Много хубаво!!! Дали сме такива наистина понякога??? Поздрави
  • Пристрасна съм към машините аз, но стихът не мога да го критикувам с нищо. Ако не беше заглавието нямаше да го прочета, радвам се, че го прочетох
  • Проклинай ме сега, проклинай ме до болка
    и ако щеш, мрази ме, силно ме мрази.
    Но това не би изтрило всеки спомен,
    който ти със мене сътвори.
    * * *
    Спомените избледняват, но не се заличават! Много хубав стих! Поздрав!
  • Тъжно е,че има такива хора..които да те карат да се чувстваш захвърлен и непотребен - като машина...Поздрав за стиха,в него се крият само истини!
  • "Машина отдавна неспособна да обича". Добре казано!!!
Предложения
: ??:??