МАШИНА
Проклинай ме сега, проклинай ме до
болка
и ако щеш мрази ме, силно ме мрази.
Но това не би изтрило всеки спомен,
който ти със мене сътвори.
Говори ми, ако искаш даже викай,
но едва ли в очите ми ще заблести
сълза.
Аз ще си остана същата - бездиханна,
защото ти превърна ме в това,
машина отдавна неспособна да обича,
загубила във себе си и вярата и
радостта.
Сега това, което искам е единствено,
да не се превърна във ръжда.
болка
и ако щеш мрази ме, силно ме мрази.
Но това не би изтрило всеки спомен,
който ти със мене сътвори.
Говори ми, ако искаш даже викай,
но едва ли в очите ми ще заблести
сълза.
Аз ще си остана същата - бездиханна,
защото ти превърна ме в това,
машина отдавна неспособна да обича,
загубила във себе си и вярата и
радостта.
Сега това, което искам е единствено,
да не се превърна във ръжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
