8.01.2020 г., 20:56

Машината

679 0 0

Машината...

Монотонно тракат възлите

на машината.

Желязна сива птица,

устремена сякаш нанякъде,

но оставаща на едно мястото.

Компресорите ѝ пуфкат ритмично -

въздишки на уморени старци.

Когато се срещнахме,

се уплаших от нея,

след това я намразих...

Сега я обичам.

Станахме едно цяло.

Машината - това съм аз,

и аз съм машината.

Сърцата ни бият с еднакъв ритъм.

Говорим си, смеем се и плачем,

но тихичко, за да не ни чуе някой.

Ние сме  птица,

която се мъчи да полети,

но остава здраво вързана

за фундамента от бетон.

Ще дойде ден...

Аз вярвам!

Металният покрив на фабриката,

който притиска душите ни,

ще се отвори.

Ябълков цвят, ще поръси машините.

Работниците, ще запеят.

Ще полетим над лъжливата светлина,

над забраните, над мъките си!

И ще бъде най- красивата утрин!

Красива, колкото може да бъде

само Свободата!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...