8.01.2020 г., 20:56

Машината

686 0 0

Машината...

Монотонно тракат възлите

на машината.

Желязна сива птица,

устремена сякаш нанякъде,

но оставаща на едно мястото.

Компресорите ѝ пуфкат ритмично -

въздишки на уморени старци.

Когато се срещнахме,

се уплаших от нея,

след това я намразих...

Сега я обичам.

Станахме едно цяло.

Машината - това съм аз,

и аз съм машината.

Сърцата ни бият с еднакъв ритъм.

Говорим си, смеем се и плачем,

но тихичко, за да не ни чуе някой.

Ние сме  птица,

която се мъчи да полети,

но остава здраво вързана

за фундамента от бетон.

Ще дойде ден...

Аз вярвам!

Металният покрив на фабриката,

който притиска душите ни,

ще се отвори.

Ябълков цвят, ще поръси машините.

Работниците, ще запеят.

Ще полетим над лъжливата светлина,

над забраните, над мъките си!

И ще бъде най- красивата утрин!

Красива, колкото може да бъде

само Свободата!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...