27.01.2004 г., 21:42

МАЩЕХА

1.7K 0 2

Вечерта се спусна прозрачна и синя,

забулена в одежда от мека топлина

в тишината ухайна себе си откривам

и разговарям тихо с моята съдба....

 

Не си ми майка, а си като мащеха.

Дадеш ми нещо, вземаш си го двойно.

Но не се оплаквам, ти не ме плашиш.

Аз те обичам и приемам спокойно.

 

И благодарна съм за всичко до сега.

В нещастие никога не ме изоставяш.

Не прерязваш моите крехки крила,

Мечтите ми, макар и късно изпълняваш.

 

И често сгушвам се като невръстно дете,

във твоята прозрачна мека топлина.

И чувствувам нежност в моето сърце,

поклон пред тебе мащехо....съдба !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен пък ми допада
  • Третия куплет определено трябва да се преработи. Някак не звучи. Като цяло, съжалявам, че го казвам, но не става. Не е най-доброто. Това е лично мнение разбира се, но просто трудно се чете, човек се запъва, не върви гладко. Съжалявам.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...