МАЩЕХА

Jan 27, 2004, 9:42 PM

Poetry

1399 0 2

Вечерта се спусна прозрачна и синя,

забулена в одежда от мека топлина

в тишината ухайна себе си откривам

и разговарям тихо с моята съдба....

Не си ми майка, а си като мащеха.

Дадеш ми нещо, вземаш си го двойно.

Но не се оплаквам, ти не ме плашиш.

Аз те обичам и приемам спокойно.

И благодарна съм за всичко до сега.

В нещастие никога не ме изоставяш.

Не прерязваш моите крехки крила,

Мечтите ми, макар и късно изпълняваш.

И често сгушвам се като невръстно дете,

във твоята прозрачна мека топлина.

И чувствувам нежност в моето сърце,

поклон пред тебе мащехо....съдба !

Please sign in with your account so you can comment and vote.

palmira (Палмира Божинова)

2005-01-28T00:17:34+02:00

на мен пък ми допада
suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-01-28T01:03:00+02:00

Третия куплет определено трябва да се преработи. Някак не звучи. Като цяло, съжалявам, че го казвам, но не става. Не е най-доброто. Това е лично мнение разбира се, но просто трудно се чете, човек се запъва, не върви гладко. Съжалявам.