19.03.2013 г., 16:46

Маскарад

548 0 0

Залъгваме всички,

себе си дори, с усмивки лъжливи по лицата ни.

Слагаме маските, когато започне деня,

а може би играем роля даже и в съня.

 

Един абсурден цирк е това.

Не усещате ли вие?

Че превръщате се в клоуни,

зад чиито смях лицемерие се крие.

 

Фалшиви любезности и реверанси

не очаквайте от мен.

Няма да съм тази,

която е във вечен плен.

 

Да стоя и кимам с глава,

аз и да помисля не бих могла...

Какво неуважение към личността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна-Мария Мингова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...