Маслината ми е посестрима
954
0
0
Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор,
а тя мечтае само за небе... небе – простор.
Маслината ми е посестрима,
тя също ражда черни огнени сълзи
и вярва... вярва сякаш е девица,
че утре пак ще е обичана
по-пламенно и лудо от преди...
Mаслинена молитва... за през зимата,
поне до пролетта да доживее,
а после, после ще му мисли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
