Листата на маслината попадаха

сега както ръка протяга клони към небето

в молитва... застинала и бледа,

навярно недолюбена, недообрана.

Безмислена велможа в селски двор,

а тя мечтае само за небе... небе – простор.

Маслината ми е посестрима,

тя също ражда черни огнени сълзи

и вярва... вярва сякаш е девица,

че утре пак ще е обичана

по-пламенно и лудо от преди...

Mаслинена молитва... за през зимата,

поне до пролетта да доживее,

а после, после ще му мисли...