Мастилено
С кервани се разхождах из пустини.
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.
Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.
Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех за мастилена лъжа.
И истините ми омастилени
боляха всеки, който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.
Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.
Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.
Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех за мастилена лъжа.
И истините ми омастилени
боляха всеки, който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.
Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
