valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
10 июл. 2008 г., 07:34

Мастилено 

  Поэзия » Другая
612 0 14
С кервани се разхождах из пустини.
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.

Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.

Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех за мастилена лъжа.

И истините ми омастилени
боляха всеки, който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.

Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Подавам ти мастилена ръка.
    Прекрасен стих, роден от живи рани.
    Перото за поета е съдба,
    говори бог на своите избрани.
  • Мастилено се самоцапах даже.
    Превърнах се в петно от словеса.

    =================

    Поетът само може да го каже...
    Преглъща той коварства и обиди...

    И по детински - нему се откриват Чудесата............
    щом сам достоен е - във мрак сгъстЕн- светулката да види..........


    Успехи ,приятелю!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!
    Страхотен стих!
  • Мастило тече във вените ти, приятелю и ражда прекрасни стихове в сърцето ти!
    Мастилена прегръдка от мен!
  • Ей тук един мастилен удивителен от мен !
    Страхотен стих!
  • Болезнен, мастилен стих... Поздрави, Вальо!
  • Ама, че автопортрет си измастилил, мастилено сърце... Натъжи ме...
  • ДА!!!
  • Няма да е за теб мастиленото ни въже,
    а с одеалото мастилено ще те завием.
    Защото си мастилено момче
    и пишеш истини мастилени,
    а написаното винаги остава!
  • "Превърнах се в петно от словеса."

    Запомнящо се, неизтриваемо, мастилено...
    Силно!
    Поздрав!
  • Мъдър и прекрасен стих!Фен съм ти,приятелю!
  • Не знам защо, но ме натъжи красиво.Бъди щастлив.
  • Мастилената ти душа заля ме
    с мастилена тъга и болка от едно
    мастилено сърце… Какво да кажа?
    Подавам своето мастилено крило…

    Приятелско мастилено! И даже
    горящо в същия мастилен свят.
    Мастилено съдбата ни наказа.
    Но ти мастилено си истински богат!

    Напръска ме със своя стих мастилен... Много, много ми хареса, Вал!
    Мастилена усмивчица от мен, Поете!
  • "не знаех за мастилена лъжа."
    Страхотно!!!Поздравления!!!
Предложения
: ??:??