Jul 10, 2008, 7:34 AM

Мастилено

Poetry » Other

780 0 14

С кервани се разхождах из пустини.
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.

Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.

Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех за мастилена лъжа.

И истините ми омастилени
боляха всеки, който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.

Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Самодива (Вики)

Подавам ти мастилена ръка.
Прекрасен стих, роден от живи рани.
Перото за поета е съдба,
говори бог на своите избрани.

2008-08-06T13:51:38+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.

=================

Поетът само може да го каже...
Преглъща той коварства и обиди...

И по детински - нему се откриват Чудесата............
щом сам достоен е - във мрак сгъстЕн- светулката да види..........

Успехи ,приятелю!!!!!!!!!!!!!!!

2008-07-10T16:38:39+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

!!!
Страхотен стих!

2008-07-10T16:28:07+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Мастило тече във вените ти, приятелю и ражда прекрасни стихове в сърцето ти!
Мастилена прегръдка от мен!

2008-07-10T16:15:29+03:00
Елишка (Елица Стоянова)

Ей тук един мастилен удивителен от мен !
Страхотен стих!

2008-07-10T16:08:51+03:00