Jul 10, 2008, 7:34 AM
Мастилено
С кервани се разхождах из пустини.
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.
Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.
Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех за мастилена лъжа.
И истините ми омастилени
боляха всеки, който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.
Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...
С орлите порих синьото небе.
Мастилени мечти, сълзи, години...
И въобще - мастилено сърце.
Раздавах си с писалка от душата.
Не ми повярва никой на това.
В мастилените облаци луната
се криеше, да нямам светлина.
Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
Мастилено не можех да излъжа,
не знаех за мастилена лъжа.
И истините ми омастилени
боляха всеки, който ги чете.
Мастилено мен днес ми е студено.
Метнете ми мастилено въже.
Ще висна като счупена писалка.
Изчезна ли, поне едно петно
мастилената ми мечта да чака
и да крещи с мастилено - ДАНО...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мастилено се самоцапах даже.
Превърнах се в петно от словеса.
=================
Поетът само може да го каже...
Преглъща той коварства и обиди...
И по детински - нему се откриват Чудесата............
щом сам достоен е - във мрак сгъстЕн- светулката да види..........
Успехи ,приятелю!!!!!!!!!!!!!!! -
!!!
Страхотен стих! -
Мастило тече във вените ти, приятелю и ражда прекрасни стихове в сърцето ти!
Мастилена прегръдка от мен!
-
Ей тук един мастилен удивителен от мен !
Страхотен стих! -
Болезнен, мастилен стих... Поздрави, Вальо!
-
Ама, че автопортрет си измастилил, мастилено сърце... Натъжи ме...
-
ДА!!!
-
Няма да е за теб мастиленото ни въже,
а с одеалото мастилено ще те завием.
Защото си мастилено момче
и пишеш истини мастилени,
а написаното винаги остава! -
"Превърнах се в петно от словеса."
Запомнящо се, неизтриваемо, мастилено...
Силно!
Поздрав! -
Мъдър и прекрасен стих!Фен съм ти,приятелю!
-
Не знам защо, но ме натъжи красиво.Бъди щастлив.
-
Мастилената ти душа заля ме
с мастилена тъга и болка от едно
мастилено сърце… Какво да кажа?
Подавам своето мастилено крило…
Приятелско мастилено! И даже
горящо в същия мастилен свят.
Мастилено съдбата ни наказа.
Но ти мастилено си истински богат!
Напръска ме със своя стих мастилен...
Много, много ми хареса, Вал!
Мастилена усмивчица от мен, Поете! -
"не знаех за мастилена лъжа."
Страхотно!!!Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасен стих, роден от живи рани.
Перото за поета е съдба,
говори бог на своите избрани.