Матракът на пода свален ни разказва

за двама, които събира, а после разделя;

нашепва  за страсти свирепо горели,

раздира чаршафа и спомена също.

Краката им вплели мига до забрава,

юрганът захвърлен до телата встрани,

светлината поема дъха, отразява

тленния спомен на двете души.

Чаршафът подгизнал намокря съня

на двама, които спят под тавана

на матрачния под в поле от сезони,

времето ясно чертае разлъка.

Матракът е дигнат, в леглото поставен,

сънят си отива, бледнее в деня

изправен пред тях сам, изоставен,

горящ във сърцата, низвергнат в ума.