14 мая 2013 г., 08:05

Матрачна

757 0 0

Матракът на пода свален ни разказва

за двама, които събира, а после разделя;

нашепва  за страсти свирепо горели,

раздира чаршафа и спомена също.

 

Краката им вплели мига до забрава,

юрганът захвърлен до телата встрани,

светлината поема дъха, отразява

тленния спомен на двете души.

 

Чаршафът подгизнал намокря съня

на двама, които спят под тавана

на матрачния под в поле от сезони,

времето ясно чертае разлъка.

 

Матракът е дигнат, в леглото поставен,

сънят си отива, бледнее в деня

изправен пред тях сам, изоставен,

горящ във сърцата, низвергнат в ума.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...