May 14, 2013, 8:05 AM

Матрачна

  Poetry » Love
759 0 0

Матракът на пода свален ни разказва

за двама, които събира, а после разделя;

нашепва  за страсти свирепо горели,

раздира чаршафа и спомена също.

 

Краката им вплели мига до забрава,

юрганът захвърлен до телата встрани,

светлината поема дъха, отразява

тленния спомен на двете души.

 

Чаршафът подгизнал намокря съня

на двама, които спят под тавана

на матрачния под в поле от сезони,

времето ясно чертае разлъка.

 

Матракът е дигнат, в леглото поставен,

сънят си отива, бледнее в деня

изправен пред тях сам, изоставен,

горящ във сърцата, низвергнат в ума.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...