May 14, 2013, 8:05 AM

Матрачна

  Poetry » Love
761 0 0

Матракът на пода свален ни разказва

за двама, които събира, а после разделя;

нашепва  за страсти свирепо горели,

раздира чаршафа и спомена също.

 

Краката им вплели мига до забрава,

юрганът захвърлен до телата встрани,

светлината поема дъха, отразява

тленния спомен на двете души.

 

Чаршафът подгизнал намокря съня

на двама, които спят под тавана

на матрачния под в поле от сезони,

времето ясно чертае разлъка.

 

Матракът е дигнат, в леглото поставен,

сънят си отива, бледнее в деня

изправен пред тях сам, изоставен,

горящ във сърцата, низвергнат в ума.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...