May 14, 2013, 8:05 AM

Матрачна

  Poetry » Love
755 0 0

Матракът на пода свален ни разказва

за двама, които събира, а после разделя;

нашепва  за страсти свирепо горели,

раздира чаршафа и спомена също.

 

Краката им вплели мига до забрава,

юрганът захвърлен до телата встрани,

светлината поема дъха, отразява

тленния спомен на двете души.

 

Чаршафът подгизнал намокря съня

на двама, които спят под тавана

на матрачния под в поле от сезони,

времето ясно чертае разлъка.

 

Матракът е дигнат, в леглото поставен,

сънят си отива, бледнее в деня

изправен пред тях сам, изоставен,

горящ във сърцата, низвергнат в ума.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...