19.01.2010 г., 18:27

Матриархално

1.4K 0 29

 

 

Плува месечинката в небето,

а край нея – рой снежинки.

Слава Богу, у дома се носи

ароматът топъл хлебен.

Спят спокоен сън децата ми –

тихичко, на пръсти ги завивам.

Кръстя се за внучката, за дъщеря си

и едва тогава в сън потъвам.

Простичко е, но красиво

от такова щастие да дишаш.

Честно си признавам аз, приятели,

че такава приказна картина

ден и нощ усмихната бих гледала.

И дори не бих заспивала!

 

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...