19 ene 2010, 18:27

Матриархално

1.4K 0 29

 

 

Плува месечинката в небето,

а край нея – рой снежинки.

Слава Богу, у дома се носи

ароматът топъл хлебен.

Спят спокоен сън децата ми –

тихичко, на пръсти ги завивам.

Кръстя се за внучката, за дъщеря си

и едва тогава в сън потъвам.

Простичко е, но красиво

от такова щастие да дишаш.

Честно си признавам аз, приятели,

че такава приказна картина

ден и нощ усмихната бих гледала.

И дори не бих заспивала!

 

 

Весела ЙОСИФОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...