Довереница (Дочка Василева)
477 17398
8.02.2013 г., 23:55 ч.

Меча приказка за "Лека нощ!" 

  Поезия » За деца
1047 0 18

НАЧАЛО

 

 

Във тази приказна пиеса

героите са неизвестни.                                       

Живеят в края на гората

във пещера изпод скалата.

 

Медун - баща е строг и мъдър,

все носи нещо на гърба си.

Бърлогата все ремонтира,

та зимнината да побира.

 

Когато вън посипе сняг,

какво децата ще ядат?

И мама Меца ще се мръщи,

ако запаси няма в къщи...

 

Тя, Меца е добра готвачка,

приготвя супи и погачи,

милинки, сладки най-изящни,

че е семейството ù ящно.

 

Мечета две, да са ù живи,

две топки рошави, игриви.

Все искат нещичко да лапат

и тайно ровят във долапа....

 

За всекиго ще ви разкажа,

семейството ще ви покажа.

Как там във горската дъбрава

щастливо дните им минават...

 

 

 

 

Татко Медун

 

 

 

Медун е много добродушен.

От всички той най-много слуша.

- Водата свърши! - виква мама

И той нарамва дамаджаната...

 

И носи съчки от гората,

брашно и орехи в торбата.

С риск на живота - и медец,

защото храбър е ловец...

 

Коси тревата на поляната,

лови в реката вкусни мряни.

И камъни от там изважда

бърлогата да доизгражда.

 

А Меца си го глези скромно,

чинията му е огромна.

За да е силен татко Мечо,

най-много хапва от гювеча,

 

от баницата - половината

и чашка-две от медовината.

От сладките - ако останат,

след като яла е Мецанка...

 

 

 

 

Мама Меца

 

 

Цял ден край печката върти се

семейството ù да е сито.

С тави и тенджери потраква,

реди продуктите в долапа.

 

Пере чаршафи, ризи, гащи

и на чорапи бримки хваща.

Превързва вечер Непослушко

и ревла Дебеланка гушка.

 

Най-често на Медун се кара,

че върне ли се от пазара

все с глезотийки за децата,

а зеленчуци във торбата

 

той по традиция не слага.

Мецанка дрехите я стягат

и трябва да е на диета,

но как да вразуми детето

 

като напук на правилата

изважда татко от торбата

бонбони, вафли, шоколадчета

и награждава с тях децата си...

 

И те щастливи го целуват.

Какво, че мама негодува.

Медун е най-добър в гората

оттатък и отсам реката...

 

 

 

Бъзливка - Дебеланка

 

 

Бъзливката на мама - Дебеланка

страхува се от собствената сянка,

от пеперудите, от вятъра в листата.

Изплаши ли се - почва да похапва.

 

Изяжда пълна кошница със круши,

тава с мекици - топлички и вкусни,

две кани с мляко и бурканче с мед,

и десет кофички малинов сладолед.

 

Докато си почива, чопли семки,

фъстъци, лешници, сушени дренки,

филийки със масло и мармалад,

кило десертчета от млечен шоколад.

 

Успокои ли се - я хваща дрямка

и чак тогава спира да си хапва.

Но щом дочуе шум от гъсталака,

се стряска и започва пак да лапа...

 

От този страх се Меца притеснява -

бърлогата им взе да отеснява.

Вратата трябва да се ремонтира

иначе трябва да сменят квартирата...

 

 

 

Мечето - Непослушко

 

 

Тревогата на мама - Непослушко

до обед във постелята се гуши.

Закусва бързичко нàдве-нàтри,

да му остане време за игри...

 

А вечерта - съдран му е кожухът,

кърви ухото, а  носът - подпухнал.

Виновни са проклетите пчели,

след сладкия медец така боли...

 

Малините са хищни и бодливи,

поляната покрита със коприва...

Поточето оказа се дълбоко,

но скочи в него да пропъди болката.

 

Но не заплака Непослушко никак,

докато мама раните почиства.

Щом трънчета от петичките  извади

накрая по главичката ще го поглади...

 

Спокойно Непослушко ще заспи

щом му простят за всичките бели.

На сутринта за подвизи готов

ще хукне из гората пак на лов...

 

 

 

 

КРАЙ

 

 

Таз′ приказка завършва в късна вечер.

В прегръдките на мама спят мечетата.

Похърква умореният Медун.

Отвън потраква бухалът със клюн.

 

Луната над бърлогата изгрява

и гледа как звездите се прозяват.

Детенце, ти прозявката прикриваш,

но стана вече време да заспиваш... 

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??