9.12.2012 г., 13:13 ч.  

Мечешко 

  Поезия » Друга
771 0 3

 

 

Стои си бял листът, а в мене е черно
от всичките думи нагъчкани.
Не мога обаче за тях да намеря
пролука.
У мене е глъчка,
а листът мълчи, като снежно поле,
без стъпки от малки врабчета.
И някак си мисля...  че е по-добре
да спят мойте думи-мечета.
Затуй им е зима, в съня да почиват -
ядосват се, щом ги разбудя,
и почват тогава, във крачица крива
по белия лист да лудуват.
Да, нека си дремят, на топчица свити,
у мене, додето е мраз.
За после обаче не смея да питам.
До тях ще се сгуша и аз...

 

 

 

© Тайна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??