художника (Веселин Христов)
182 1286
9.10.2018 г., 11:58 ч.

Мечето Плюшко 

  Поезия » За деца
852 1 4

Мечето Плюшко

 

Мама Меца рано стана

и кожуха си разтресе,

щото още от зарана

на Плюшко мед  да донесе.

А пък стария Мецан

е приготвил цял казан

да събира боровинки,

преди първите снежинки.

Плюшко, като се събуди,

очички търка и се чуди,

где е мама, где е татко,

пък излезе уж за кратко.

Срещна Зайо Клепоушко.

– Хей, здравей! – му рече Плюшко.

Защо си се запъхтял?

А пък Зайо му отвърна:

– Мъкна зелки цял чувал,

че във къщи сме петима,

есен е, а идва зима.

После няма от къде

и какво да се яде.

Плюшко продължи в гората

и катеричката – горката,

бърза, желъди събира,

в хралупата да ги складира.

После срещна Ежко Бежко,

дето стъпва тежко, тежко,

с червените ботуши,

набрал си гъбки, да ги суши.

Брей, зачуди се мечето,

и в гората, и в полето,

всичко живо е заето.

Да свършва есента накрая,

че няма с кой да си играя.

 

Авт. Весо, 08.10.2018г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Моя златна есен »

11 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??