Мечето Плюшко
Мечето Плюшко
Мама Меца рано стана
и кожуха си разтресе,
щото още от зарана
на Плюшко мед да донесе.
А пък стария Мецан
е приготвил цял казан
да събира боровинки,
преди първите снежинки.
Плюшко, като се събуди,
очички търка и се чуди,
где е мама, где е татко,
пък излезе уж за кратко.
Срещна Зайо Клепоушко.
– Хей, здравей! – му рече Плюшко.
Защо си се запъхтял?
А пък Зайо му отвърна:
– Мъкна зелки цял чувал,
че във къщи сме петима,
есен е, а идва зима.
После няма от къде
и какво да се яде.
Плюшко продължи в гората
и катеричката – горката,
бърза, желъди събира,
в хралупата да ги складира.
После срещна Ежко Бежко,
дето стъпва тежко, тежко,
с червените ботуши,
набрал си гъбки, да ги суши.
Брей, зачуди се мечето,
и в гората, и в полето,
всичко живо е заето.
Да свършва есента накрая,
че няма с кой да си играя.
Авт. Весо, 08.10.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
