Мечо как ограда прави с Рори от дървета здрави
Изгревът не се забави.
Мечо днес реши да прави
на имота си ограда.
Има той, но вече пада
и от ляво, и от дясно.
Ще се майстори, е ясно.
– Нека, скъпи, да закусим.
Аз тогава ще те пусна
да излезеш вън със Рори.
Права съм, недей да спориш!
– Знам, в семейната държава
всеки ти се подчинява! –
пошегува се Мецан.
Беше той съпруг разбран,
а и вярваше – за труд
и нахранен, и обут
трябва да си, за да можеш
после да не се изложиш.
Вече сити и доволни
двама бяха – птички волни.
Но къде ли да летиш,
щом ограда майсториш!
– Хайде, моето момче,
първо с теб ще отсечем
няколко дървета здрави,
като опитни дървари.
Ще ги вържем на мотора,
иначе ще е умора
да ги мъкнем чак до тук.
– Тате, виж какъв юмрук
като твоя имам вече! –
рече малкото му мече,
стиснало едната лапа. –
И чертата на долапа,
дето сложи да ме мериш,
трудно вече ще намериш.
Аз с една глава отгоре
съм пораснал! – каза Рори.
– Ще ме стигнеш, сине мой.
Може по-висок на бой
ти да станеш след години.
Покрай тях с мотора мина
Вълчо – мечевият кум.
– Имаш нещо ти наум,
щом с мечето си в гората
Трябва ли ти помощ, брате?
– Нужни са ми две въжета,
а и сила от мъжете,
като тебе богатири.
– Ясно! Без да коментирам,
аз към вас се причислявам,
мъжка помощ ви дарявам.
А въжета на часа
от дома ще донеса.
Мечо вече бе решил
и отсякъл, и свалил
първото дърво от склона.
На изкастрените клони
той да легне го положи.
Знаеше – така ще може
да го дръпне до дерето.
Вълчо бе дошъл и, ето,
даже Рори им помага –
възел на въжето стяга.
Вързаха го на мотора.
После с други се повтори
тази важна процедура.
А синът, за гарнитура,
клонка с диви круши сложи,
вкъщи да не се изложи.
Искаше да подари
на Росина крушки три,
а пък другите – на мама.
– Как ще я зарадвам само! –
Рори пламенно възкликна. –
Тя веднага ме обикна!
Беше тежък пак товара
и като другари стари
поделиха го с Вълчан.
Карат бавно, с поглед взрян
в пътя и внимават много.
Стига толкова тревоги!
Меца тримата посреща:
– Супата ми е гореща,
ала бързо ще изстине.
Вълчо, да не си заминеш!
Ако с нас не споделиш
яденето – ще сгрешиш!
Той не я разочарова.
Седна близичко до Рори
и погали го. – Момчето
работливо е и, ето,
даже круши ви донесе!
Тук Росина се намеси:
– Клонката не е голяма,
но ще има и за мама!
. . .
Знам, оградата остана.
Утре пак ще я подхванем.
За да имаш всеки ден
нова приказка от мен.
Следвa...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
