25.09.2010 г., 19:54

Мечта

568 0 4

МЕЧТА

 

Искам да отгледам кошута

в най-светлия миг на сърцето си,

където са незрими и нечути

всякакви мъдри човешки съвети.

 

И когато стане узряла и пищна сърна,

да изляза на празничен лов

и с най-вярната си и точна стрела

да я пронижа. От любов.

 

И след това, години след това

отчаяно и дълго да се питам:

„Защо се луташ без душа,

когато тя умря

в копитата

на убитата

от теб сърна?”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбоко се замислих.
    Чистото чувство, което превръщаме в страст, а тя вече е пагубна за човешката душа, тъгата по идеала, стремеж да се започне отначало, с младежки ентусиазъм, но и болка, че вече не бихме могли да го имаме... Ще прочета стихотворението още няколко пъти и ще помисля още. Във всички случаи е много интересно. Поздрав!
  • Харесах!
  • Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка
  • !*

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...