МЕЧТА
Искам да отгледам кошута
в най-светлия миг на сърцето си,
където са незрими и нечути
всякакви мъдри човешки съвети.
И когато стане узряла и пищна сърна,
да изляза на празничен лов
и с най-вярната си и точна стрела
да я пронижа. От любов.
И след това, години след това
отчаяно и дълго да се питам:
„Защо се луташ без душа,
когато тя умря
в копитата
на убитата
от теб сърна?”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
