25 сент. 2010 г., 19:54

Мечта

575 0 4

МЕЧТА

 

Искам да отгледам кошута

в най-светлия миг на сърцето си,

където са незрими и нечути

всякакви мъдри човешки съвети.

 

И когато стане узряла и пищна сърна,

да изляза на празничен лов

и с най-вярната си и точна стрела

да я пронижа. От любов.

 

И след това, години след това

отчаяно и дълго да се питам:

„Защо се луташ без душа,

когато тя умря

в копитата

на убитата

от теб сърна?”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбоко се замислих.
    Чистото чувство, което превръщаме в страст, а тя вече е пагубна за човешката душа, тъгата по идеала, стремеж да се започне отначало, с младежки ентусиазъм, но и болка, че вече не бихме могли да го имаме... Ще прочета стихотворението още няколко пъти и ще помисля още. Във всички случаи е много интересно. Поздрав!
  • Харесах!
  • Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка
  • !*

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...