25 сент. 2010 г., 19:54

Мечта

573 0 4

МЕЧТА

 

Искам да отгледам кошута

в най-светлия миг на сърцето си,

където са незрими и нечути

всякакви мъдри човешки съвети.

 

И когато стане узряла и пищна сърна,

да изляза на празничен лов

и с най-вярната си и точна стрела

да я пронижа. От любов.

 

И след това, години след това

отчаяно и дълго да се питам:

„Защо се луташ без душа,

когато тя умря

в копитата

на убитата

от теб сърна?”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дълбоко се замислих.
    Чистото чувство, което превръщаме в страст, а тя вече е пагубна за човешката душа, тъгата по идеала, стремеж да се започне отначало, с младежки ентусиазъм, но и болка, че вече не бихме могли да го имаме... Ще прочета стихотворението още няколко пъти и ще помисля още. Във всички случаи е много интересно. Поздрав!
  • Харесах!
  • Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка
  • !*

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...