25 sept 2010, 19:54

Мечта

  Poesía
574 0 4

МЕЧТА

 

Искам да отгледам кошута

в най-светлия миг на сърцето си,

където са незрими и нечути

всякакви мъдри човешки съвети.

 

И когато стане узряла и пищна сърна,

да изляза на празничен лов

и с най-вярната си и точна стрела

да я пронижа. От любов.

 

И след това, години след това

отчаяно и дълго да се питам:

„Защо се луташ без душа,

когато тя умря

в копитата

на убитата

от теб сърна?”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дълбоко се замислих.
    Чистото чувство, което превръщаме в страст, а тя вече е пагубна за човешката душа, тъгата по идеала, стремеж да се започне отначало, с младежки ентусиазъм, но и болка, че вече не бихме могли да го имаме... Ще прочета стихотворението още няколко пъти и ще помисля още. Във всички случаи е много интересно. Поздрав!
  • Харесах!
  • Всичко хубаво се постига с цената на голяма болка
  • !*

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...