Мечта
Мечта
Скрита в дълбоката вода
Заключена след стотната врата
В клетка от злато и сребро
Покрита с покривало от стъкло
Малка птичка с медно гласче
Мечтаеше за свобода
Да там под лазурните води
Се криеше късче свобода
Мракът пазещ съвестта
Но дали това можеше да спре мечта
Мечта за свобода
Скрита зад каменно лице
Дълбоко в дебрите на мрака моето сърце
Мъртвешка хладнина моята душа
Дали ще оживее от гласа на съвестта
Мечта за свобода
Дали ще се събуди в мен човещина
Ако птицата освободя
Дали в светли небеса и дъхави поля
Ще се преродя ах мечта
Мечта за свобода
Да омраза заслепяваща затвори я
Да и по този път аз вървя
И ще мога ли да се променя все някога
Стига да чуя нежните слова
Мечта за свобода
Но късно е вече за това
Смъртта краят тишина
Не намерих аз ключа
Ах как тайничко копнеех за това
Мечтана свобода
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
