Като цвят на вишна.
Толкова е нежна.
И разлиства се, разцъфва тя.
И това е най-красивата черта.
Но точно в този миг прекрасен,
всичко се превръща в спомен.
И цветчето, малко и безкрайно нежно,
се променя в дъх запомнен.
А мечтата волна, там разцъфнала сама,
се превръща в прах насред пустошта.
© Петя Кънчева Всички права запазени