25.05.2014 г., 16:17

Мечта

697 0 2

                          Мечта

 

Искам аз да бъда волна птица,

да имам свои две крила,

радостно в небето да отлитам,

да видя чудесата на света.

 

Аз искам да съм лястовица бяла,

да нося мир и светлина,

надежда светла и усмивка нежна

да раздавам на добрите хора по света.

 

Аз искам да съм малко цвете,

израсло изпод черната земя

и едно зрънце надежда да посея,

тук, във Вашите добри сърца.

 

Искам да съм синя теменуга,

с малки, нежни, синички листа,

ухание и малко свежест 

на Вас сега да подаря.

 

Искам още и да съм поточе,

с чиста, бистра аз вода,

през черната земя да ходя,

да напоявам свежата трева.

 

С жадни устни да отпива

всеки моята вода,

сладостта ми да усеща

и приятна хладина.

 

Искам и да бъда пеперуда,

с малки пеперудени крила,

край Вашите души да пърхам,

да донасям красота.

 

Искам аз сега да съм усмивка,

тук, на Вашите лица,

безгранично щастие и радост,

нова сбъдната мечта.

 

Пламена Владимирова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мили думи! Сърдечно благодаря!
  • Директно и абсолютно искрено казвам, че това е едно от най-красивите неща, които съм чела или чувала в живота си!!В произведението ти открих това което за мен е свещено, а именно- душевна красота, свобода, чистота и толкова доброта!!Аз искам да помогна на целия свят, искам всеки да бъде свободен, обичащ и обичан!От това произведение ти ми изглеждаш като една птица от рая, която може да помогне това чудо да се случи и да внесе радост в добрите същества!Наистина казвам всичко това абсолютно честно!Какво друго да кажа освен- БРАВООО!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...