Когато порасна, ще ми порасне и сърцето,
ще го раздавам на всеки, ще кажа ви: Ето...
вземете по мъничко, за да има за всички,
за хора, животни, цветя и пчелички.
Ще давам подслон на скитникът беден
И кураж на печалният, над гроба наведен.
Когато порасна ще стана аз силен,
ще избърша сълзите на всеки ужилен
от съдбата, и не само тогава:
Ще помагам на болните в мойта държава.
Ще ги лекувам с усмивка, с, зрънчице ласка,
мечтая си животът да ми ръкопляска.
Мечтая си друже да съм щастлив,
без щастие си мъртъв, дори да си жив!
Авт. Весо 26.09.2023г.
© Веселин Христов Всички права запазени