Мечта
Едно уютно кътче и едно кенефче.
Да си витая нейде в небесата.
Храната ми да струва само левче.
Тъй простичка ми е мечтата.
Една жена приятна, не капризна,
защото нямам много време,
да глади старата ми риза.
За любовта изобщо не ми дреме.
Да щъкат мънички дечица.
И покрай тях да ставам малък.
Да кацне на дланта ми птица
и да ѝ дам последния си залък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
