29.01.2007 г., 23:15

мечта

645 0 0

миличко,защо ме нарани така,
с тази тежка за мен дума?
Как можа?
Не ти ли стига факта,
че страдам в любовта,
страдам заради теб,
заради гордостта!
Ако можеше сега
да влезна във съня
и този сън да не забравиш никога,
да ме сънуваш,
да мислиш за мига,
когато ще се срещнем...
Тогава ще поискаш да сме заедно,
аз ще ти простя
и ще живеем за мига!


                                 Посветено на Мони и нейното пиле!!!         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...