Мечта и реалност
Мисля си, защо не може
ей така да съм щастлив –
честно, искам, мили Боже,
тъп да съм и мързелив.
А ми казват, че съм умен
и че гений съм дори.
Рано сутринта ме будят,
ех, как още ми се спи!
Ала трябвало да уча –
лесно било, няма как.
Но аз искам като куче
от зори до късен мрак
само с топка да играя.
Тайно за това мечтая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Фъртунова Всички права запазени
