24.02.2007 г., 1:00 ч.

МЕЧТА В БЯЛО 

  Поезия
701 0 10

на именниците

Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани.

Аз им дадох простора и вятъра,
запазих ги от посегатели,
освободих ги от всякакви впрягове,
отдалечих ги от предатели.

Ще се метна на една от мечтите си
и ще препусна във времето...
Светът ще ме гледа с кървящи очи
от завист,
че отхвърлил съм бремето.

Ала всеки си има свои коне,
на които препуска с наслада.
Човек - галопиращ - ще разбере,
че мечтата е винаги млада!...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вярно е всеки си има своя бял кон,на които препуска неуморно !!!
    И с него се чуства недостижим от хорската завист и пошлост!!!
    Браво чудесен стих добре си го преплел с обичая!!
  • Как за всичко св сещаш,просто ти се чудя!!!
  • Ала всеки си има свои коне,
    на които препуска с наслада.
    Човек - галопиращ - ще разбере,
    че мечтата е винаги млада!...

    Как ми хареса това, Вальо
  • Много ми хареса!... Има място за него в моята тетрадка.
  • Ще се метна на една от мечтите си
    и ще препусна във времето...
    Светът ще ме гледа с кървящи очи
    от завист,
    че отхвърлил съм бремето.

    Понесох се и аз във вихъра на този стих.
  • Браво, Вальо! Чудесно стихотворение!
  • Хубав стих, прекрасна идея,
    приятен повод, традицията повелява ...
    Дано има повече "бели коне".

    Поздрав и усмивка.
  • Галопирай приятелю!
    "Като бели коне препускат мечтите ми
    по полетата неразорани."
    Вихренно!
  • Да са живи и здрави именниците!!!

    Днес се спазва един чудесен обичай

    Поздрави за този стих!!!
  • Наистина е много живо. Поздрав, Вальо!
Предложения
: ??:??