24.02.2007 г., 1:00

МЕЧТА В БЯЛО

898 0 10

на именниците

Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани.

Аз им дадох простора и вятъра,
запазих ги от посегатели,
освободих ги от всякакви впрягове,
отдалечих ги от предатели.

Ще се метна на една от мечтите си
и ще препусна във времето...
Светът ще ме гледа с кървящи очи
от завист,
че отхвърлил съм бремето.

Ала всеки си има свои коне,
на които препуска с наслада.
Човек - галопиращ - ще разбере,
че мечтата е винаги млада!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярно е всеки си има своя бял кон,на които препуска неуморно !!!
    И с него се чуства недостижим от хорската завист и пошлост!!!
    Браво чудесен стих добре си го преплел с обичая!!
  • Как за всичко св сещаш,просто ти се чудя!!!
  • Ала всеки си има свои коне,
    на които препуска с наслада.
    Човек - галопиращ - ще разбере,
    че мечтата е винаги млада!...

    Как ми хареса това, Вальо
  • Много ми хареса!... Има място за него в моята тетрадка.
  • Ще се метна на една от мечтите си
    и ще препусна във времето...
    Светът ще ме гледа с кървящи очи
    от завист,
    че отхвърлил съм бремето.

    Понесох се и аз във вихъра на този стих.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...