на именниците
Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани.
Аз им дадох простора и вятъра,
запазих ги от посегатели,
освободих ги от всякакви впрягове,
отдалечих ги от предатели.
Ще се метна на една от мечтите си
и ще препусна във времето...
Светът ще ме гледа с кървящи очи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up