Feb 24, 2007, 1:00 AM

МЕЧТА В БЯЛО

Poetry

899 0 10

на именниците

Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани.

Аз им дадох простора и вятъра,
запазих ги от посегатели,
освободих ги от всякакви впрягове,
отдалечих ги от предатели.

Ще се метна на една от мечтите си
и ще препусна във времето...
Светът ще ме гледа с кървящи очи
от завист,
че отхвърлил съм бремето.

Ала всеки си има свои коне,
на които препуска с наслада.
Човек - галопиращ - ще разбере,
че мечтата е винаги млада!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Pustinnocvete (Стами)

Вярно е всеки си има своя бял кон,на които препуска неуморно !!!
И с него се чуства недостижим от хорската завист и пошлост!!!
Браво чудесен стих добре си го преплел с обичая!!

2007-02-26T20:54:36+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Как за всичко св сещаш,просто ти се чудя!!!

2007-02-26T03:25:57+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Ала всеки си има свои коне,
на които препуска с наслада.
Човек - галопиращ - ще разбере,
че мечтата е винаги млада!...

Как ми хареса това, Вальо

2007-02-24T22:00:28+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

Много ми хареса!... Има място за него в моята тетрадка.

2007-02-24T21:57:59+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Ще се метна на една от мечтите си
и ще препусна във времето...
Светът ще ме гледа с кървящи очи
от завист,
че отхвърлил съм бремето.

Понесох се и аз във вихъра на този стих.

2007-02-24T21:26:33+02:00