на именниците
Като бели коне препускат мечтите ми
по полетата неразорани.
Те препускат игриви, завихрени,
волни и неоседлани.
Аз им дадох простора и вятъра,
запазих ги от посегатели,
освободих ги от всякакви впрягове,
отдалечих ги от предатели.
Ще се метна на една от мечтите си
и ще препусна във времето...
Светът ще ме гледа с кървящи очи
от завист,
че отхвърлил съм бремето.
Ала всеки си има свои коне,
на които препуска с наслада.
Човек - галопиращ - ще разбере,
че мечтата е винаги млада!...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
И с него се чуства недостижим от хорската завист и пошлост!!!
Браво чудесен стих добре си го преплел с обичая!!