В скръбта на глухи, сиви дни
зари ме пурпурът на твоята душа
и сред тягостния гнет на демоните зли
споменът за теб сребри бледата Луна.
Веех флаг от невзрачен креп,
лазих тленен в праха на пустошта,
мечтах за пролет – мечтах за теб,
за рубинен океан от алени цветя.
Шестокрила ти над мен се извиси,
аз, моряк, разперих вихрено весла
и ти, най-ярка сред безброй звезди,
посочи бреговете перлени на любовта.