15 янв. 2018 г., 00:11

Мечтах

796 0 1

В скръбта на глухи, сиви дни
зари ме пурпурът на твоята душа
и сред тягостния гнет на демоните зли
споменът за теб сребри бледата Луна.

 

Веех флаг от невзрачен креп,
лазих тленен в праха на пустошта,
мечтах за пролет – мечтах за теб,
за рубинен океан от алени цветя.

 

Шестокрила ти над мен се извиси,
аз, моряк, разперих вихрено весла
и ти, най-ярка сред безброй звезди,
посочи бреговете перлени на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...