Мечтана романтика
Одеялце в багажника...
разпропана колица,
палатка вехта,
полянка скрита
в борова горичка,
бутилка скоч...
сладко от вишни,
свещите са символични,
сами сме под звездите...
сами сме
(чувството е уникално)
похотта човешка,
сетивата гъделичка
първичното в душите
ни с любов обрича.
Набързо спретнат
огън.
Старостта от джоба ни
усмихната... наднича
ябълката на раздора,
отдавна е отхапана,
змията в дупката от срам се свива,
меча на Тристан интериор ще бъде,
ще стърчи от вън!
Да ни пази от човешки
таласъми.
(Манчев)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
