Без теб опитах да се променя.
Но как променя се душа, кажи ми!
И чувствата, чертите ти любими,
не бих оставил аз в мъглявина.
Това е все едно от светлина
да се откажа в нощите раними.
Туптежите сърдечни, несломими,
за тебе пазят жива топлина.
Където и да ида днес е ясно,
че в мислите, в душата и в сърцето
ще грееш непрестано само ти.
Не мога да съм друг без теб. Напразно
не ще е вярата ми под небето...
Мечтаната ми мила ти бъди.
© Асенчо Грудев Всички права запазени