19.08.2024 г., 6:42

Мечтание край фурната за банички

416 2 1

МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ

 

Понеже съм си гладен, пък и беден,

а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,

те чакам аз на фурната – от седем! –

и ще те чакам чак до вечерта.

 

Пекарят вече трета фурна вади,

а теб те няма – чудя се, защо?

И – от Валери вече станах Влади! –

по теб направо втасах на тесто.

 

Да знаеш само колко си мечтая

да ме почерпиш баничка с боза! –

и най-подир да вържа двата края,

нахранил задстомашната жлеза.

 

Но – работата, май, че се оплеска.

Защо не спря поне едно такси?

Не дойдеш ли на фурната и днеска,

и Господ няма как да ме спаси!

 

Един статист в нищожно малка роля,

протегнал дъх към огнената пещ,

навярно чуваш колко ти се моля? –

и съм готов за теб да пална свещ.

 

Купи ми барем някоя милинка? –

с врабчетата да хапна на обяд,

че в пустата Борисова градинка

по теб направо си умрях от глад!

 

17 август 2024 г.

гр. София, 8, 35 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...