Мечтание край фурната за банички
МЕЧТАНИЕ КРАЙ ФУРНАТА ЗА БАНИЧКИ
Понеже съм си гладен, пък и беден,
а ти – да дойдеш днес? – ми обеща,
те чакам аз на фурната – от седем! –
и ще те чакам чак до вечерта.
Пекарят вече трета фурна вади,
а теб те няма – чудя се, защо?
И – от Валери вече станах Влади! –
по теб направо втасах на тесто.
Да знаеш само колко си мечтая
да ме почерпиш баничка с боза! –
и най-подир да вържа двата края,
нахранил задстомашната жлеза.
Но – работата, май, че се оплеска.
Защо не спря поне едно такси?
Не дойдеш ли на фурната и днеска,
и Господ няма как да ме спаси!
Един статист в нищожно малка роля,
протегнал дъх към огнената пещ,
навярно чуваш колко ти се моля? –
и съм готов за теб да пална свещ.
Купи ми барем някоя милинка? –
с врабчетата да хапна на обяд,
че в пустата Борисова градинка
по теб направо си умрях от глад!
17 август 2024 г.
гр. София, 8, 35 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени