Мечтание неосъзнато
Усмихваш ли се на залеза в здрача?
Дочуваш ли вика ми, когато плача?
Посрещаш ли утрото с радост?
Долавяш ли моята слабост?
Чувстваш ли в себе си тръпката нежна,
която те пари, която сили ти дава?
Мечтаеш ли за ласките ми в мрака
или се гориш на жарава?
Прегръщаш ли силно жената,
която те ощастливява още,
или дълго гледаш луната и не заспиваш нощем?
Потърси ли моята глътка надежда?
Отпи ли от капката обич ти днес?
Или напразно във теб се оглежда
една малка птичка за вест?
Да тръгна ли да търся добротата
в човешката душа, във твоето сърце?
Но страх ме е, че ако срещна самотата,
ще загубя и теб, мое мило момче!
Усещаш ли усмивката на утрото?
Долавяш ли със устни нежността?
Разбра ли, че го няма пустото?
Че открил си вече Любовта!
12.06.2005г. Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени